Беше 2020 година. Светът се затвори за броени дни. Училищата спряха, детските градини спряха, всичко спря — освен работата. Ние трябваше да продължим да ходим.
Децата останаха вкъщи. Сами. В другия апартамент. А ние бяхме на работа с телефоните в ръце и сърцата в гърлото. Добре ли са? Какво правят? Случило ли се е нещо? Тези въпроси не спираха.
„Седях на работното си място и гледах децата си на малкия екран на телефона. Тогава разбрах — трябва нещо повече от камера. Трябва система, която мисли вместо нас."
Започнахме да търсим. Пробвахме готови решения — скъпи, сложни, с месечни такси, с данни в чужди облаци. Нищо не отговаряше на нуждите ни. Тогава стъпка по стъпка открихме Home Assistant и света на локалния умен дом.
По същото време нашата баба се бореше с болест. Живееше сама. Обаждахме се по няколко пъти на ден — но обаждането не те казва дали е паднала, дали е взела лекарствата, дали е станала сутринта. Тревогата беше постоянна.
Така се роди CareHab. Не в офис, не в инкубатор — а в нашия дом, от наша собствена нужда. Изградихме системата първо за себе си. После приятели попитаха. После техни приятели. И ето ни тук.
Днес CareHab пази семейства като нашето — хора, които обичат близките си и искат да знаят, че са добре, дори когато не могат да бъдат до тях.
